Днес се навършват трийсет и девет години от аварията в

 

Днес се навършват трийсет и девет години от повредата в Чернобил. Голяма покруса. Много гибел, доста заболявания, доста провали. И, несъмнено, опит от тогавашните руски управляващи да се замаже ситуацията и да се потули истината. 
Сигурно е имало и огромна суматоха у тогавашните руски началници, чудели са се какво да правят… Да не дава Господ да се случват отново такива неща, въпреки че се случват непрестанно. Такива чернобилски гърмежи в една или друга степен има непрестанно – и в Япония, и на всички места, където има войни. 

Минаха трийсет и девет години от този момент, а ние тука не стопираме да ровим и да извличаме политически дивиденти от грешките на предишното. Не да извличаме опит, а дивиденти. И с тях да мачкаме предишното.
Тази заран в новините в седем часа Българското национално радио беше събрало мемоари на хора от тези дни след повредата в Чернобил. 
Една описа, по какъв начин като се прибирали от Съветския съюз, митничарите на границата не ги закачали за нищо – боязън ги било от радиацията. 
Друга описа по какъв начин сме нагъвали марули и радиационни репички и по какъв начин валяло дъжд върху главите ни – радиационен дъжд. 

Но връх на всичко  беше „ споменът “ на дама, която описа, че всички сме били на митинги и сме минавали пред празни трибуни. Манифестирали сме пред празни трибуни – началниците надали не са се скрили в бункери, а ние сме махали с цветя на празни трибуни. 
Ето това е пропагандата на Гьобелс – от всичко да извличаш изгода, всичко да изопачаваш и да обвиняваш предишното за всичко. Тъпчи и плюй предишното, обвинявай старите управници във всички грехове, па си накриви капата и, в случай че можеш, си направи вила на Охридското езеро, както би споделил Алеко. Толкова неистина и такава ненавист към Русия и към предишното не съм предполагал, че може да има. 

Нямаше да е неприятно репортерите на Националното радио, събрали тези „ мемоари “ за Чернобил, да попитат някого какво мисли за геноцида в Газа, за химическите и биологическите лаборатории за гибел по света, за снаряда от танка, умъртвил българина Марин Маринов, за кражбите и закононарушенията. И за омразата, с която ни облъчват всекидневно. 
Отворили са един агитационен Чернобил и ни облъчват, и не стопират да ни облъчват. 
И по този начин ще е до края на света, тъй като нямаме сили да им затворим устата – или с ръка, или с пестник.

Николай Милчев